Полиграфското изследване обикновено отнема около 2 часа от началото до края и се състои от три различни фази: предтестово интервю, запис графики (полиграми), и анализ на графики. Полиграфският тест е доказал се метод за проверка на лъжа. Нашите полиграфисти са експерти и ще обяснят процеса на изследването в подробности преди то да започне. Ние разбираме, че за някои от Вас, явяването на полиграфски тест е свързан с притеснение и за това ще Ви бъде обяснено как това няма да повлияе на резултатите от теста.
Елементи на полиграфската процедура:
Предтестово интервю и обсъждане и формулировка на въпросите
По време на интервюто полиграфистът ще обясни как работи полиграфа и ще обсъди и конструира въпросите, преди те да бъдат задавани в същинската част на изследването (задаването на въпроси на изследваното лице с прикрепени датчици към тялото – инструментална част). Този етап е най-дълъг, отнема между 45 и 90 минути.
Събиране на физиологични данни – запис на полиграми (инструментална част)
По време на тази фаза към изследвания ще бъдат прикрепени датчици, свързани с детектора на лъжата. Обсъдените въпроси в предтестовото интервюто биват зададени в необходимия за тестовия формат ред. Необходимо е да бъдат извлечени 3 чисти записа на физиологични реакции (полиграми), които да дадат информация за проблемните точки в изследването. Изследваният трябва да бъде в покой по време на задаването на въпросите, не трябва да се влияе от външни шумове или други смущения.
Анализ на полиграмите
След като полиграфистът събере данните, той ще ги анализира, след което ще предостави заключение за истинността на изследваното лице относно всеки един от въпросите, свързани с темата за проверка..
Какви въпроси могат да бъдат задавани?
Полиграфистът ще работи с изследваното лице, за да конструира въпросите, които обхващат темата, която искате да проверите. Въпросите трябва да отговарят на строгите правила за най-новите полиграфски техники. Остарялата методология е превърнала полиграфистите в изпълнители на вече отхвърлени ненаучни идеи, доказали неефективността си и носещи заслугите за това „дали моето изследване ще бъде едно от четирите на 100, в което резултатът няма да отговаря на това, което се е случило всъщност“.